Започваш живота си от нула

Изпълнена с целия безкрай

С желание да стигнеш на върха на кула

Или до някакъв измислен рай.

Минават си годините, числата

Едно след друго нижат се безспир

И виждаш, че след всяка дата

Се разширява вътрешния мир.

Решението пък за всяко нещо

В спор с другия човек в теб

Се разклонява на редно и нередно

И на два живота - преди и след.

Тогава, разклоненията на живота са безкрайни

Защото няма вярно, грешно

А само вариации,  понякога брутални

И лутане в самата нула вечно.