Вали силен дъжд,
трещят красиви светкавици,
до нея вече не е любимият мъж,
той е с други красавици.
Бурята не спира,
вали вече с часове,
сърцето ù не спира да пулсира
и чувства, че ще умре.
Късно вечерта е,
а бурята още не е спряла,
прибира се мъжът в къщата
и намира любимата си на пода умряла.
Тя е прободена с нож в сърцето
и той се опитва да я съживи.
Бурята спира, той я потапя в морето
и със сълзи на очите ù казва за сбогом: ПРОСТИ!!!
© Катерина Радева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
