Лятна дрямка
Безлунни нощи, дълги дни
и пълна папка, спомени кървящи...
Отиват си годините, уви,
сред стъкълца обикновени и лъщящи.
Животът ни се плъзга, като сянка.
Целува ни, и се усмихва, казва:-Знам!
Минава тихо, като лятна дрямка,
и пак накрая си оставаш сам.
Умираш сам! Не може двама,
заедно тъй, някак да заспят.
Но ако не смъртта, животът могат двама,
поне животът, двама да си поделят.
Понякога и това не става.
Понякога животът тъй върви.
И спомняш ли си спомняш до забрава,
За щастието... Миналите дни...
Но знаете ли, даже и сами,
дори изстрадали, изплакани, ранени,
всред болката не спряла да гори,
разбираме, че сме блажени.
Да имаме в живота си любов.
Непреходна, неразрушима, вечна.
И онзи чуден, сладък зов,
на мечта изпълнена, но тъй далечна.
© Лебовски All rights reserved.
! С една дума: добре, че дойдох 
На чужд гръб не пречи. Иначе ние с Бозов те чакаме. Като спреш да се самосъжаляваш, заповядай. Той искаше да дойде да те срита, но трябваше да коли прасето и му се появи проблем с вестибуларния апарат, та отложи.