Apr 13, 2008, 12:49 AM

Лятна нощ

  Poetry
592 0 4
Звездиците тънат в небесния свят.
Щурците шепнат своята песен.
И тихо заспива големият град,
завит от огромния купол небесен.


Бляскат светулките в тъмнината.
Полъхва някакъв хладък ветрец.
Слива се малък облак с Луната.
Из въздуха носи се цветен прашец.


Шумът си отива и утихва денят.
Птици прелитат в небесната шир.
Сякаш всичко пленява сънят...
И душите се реят в нощния мир.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...