Лятна Варна
Улиците й се изпълват
с пъстри рокли и ризи.
И със йод я нямокря
ароматът на бриза.
Морето е нейната рокля.
Гларусите- подвижни презрамки.
Хвърчащи, влюбени, мокри,
ухажващи чайките- самки.
А вечер, когато заспиват,
остава по бюстие.
Морето в нея попива,
взело брега й за устие.
Сърповидният фар небесен
хвърля дрезгав отблясък.
И те виждам над мен надвесен,
положил ме на мокрия пясък.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
