Nov 24, 2010, 2:02 PM

Лятна вечер е навън...

  Poetry » Love
783 0 2

Лятна вечер е навън...

нежен вятър ме докосва, като в сън...

В очите ми блестят сълзи...

пак поглеждат към самотните звезди.

 

Обич няма...

Има тишина...!

Вечерта сега разказва моята съдба.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,ти много! И аз мисля като теб.С малко думи можеш да нарисуваш толкова много
  • О!
    Чудесно пресъздадена болка...
    Кратко... и всеобхватно...
    Голямото щастие и голямата болка са неми, не са необходими поеми...
    Много силно въздейства!
    БРАВО!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...