Лятно
Когато задъхано и жарко
лятото изправя се пред мен,
развихрям се и малко – по малко
стиховете завземат ме в плен.
Този пъстър, лазурен сезон
днес отключва душата ми бяла.
Тя, самата, огромен балон
дълго здрава бе и бе цяла.
Но балонът се спука, и ето,
сто парчета погълна калта.
Бях политнала рано в небето,
а слънцето весело ми се засмя.
Ех, сега всяка част ме боли
и се свива, и тихичко стене.
Ала, зная, летните Ваши души
носят мъничко късче от мене.
24.06.2000 год.
/събота/
© Мери Попинз All rights reserved.
