May 22, 2008, 5:03 PM

Лятно настроение...

  Poetry » Other
1.5K 0 50

 

 

 

                                            Лятно настроение...

                                           И кестените пак са нацъфтели...
                                           събира лятото
                                           в очите ми сълзи...
                                           и тичат
                                           мислите ми полудели
                                           все назад...
                                           в отминалите дни..

                                           И пак момичета са полетели
                                           с цветни
                                           пеперудени крила,
                                           по нишки слънчеви
                                           до мен достига
                                           полъх чист
                                           от младостта...

                                           И пак порой от капки лято
                                           пречиства 
                                           сивите ми дни,
                                           a някой
                                           дяволито ми намигва
                                           с огън тих
                                           в момчешките очи.

                                           А кестените... как са нацъфтели...
                                           ухае нежно
                                           на любов...
                                           и нищо, че отново
                                           идва есен...
                                           искри в душите ни
                                           пак живият живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....