22.05.2008 г., 17:03

Лятно настроение...

1.6K 0 50

 

 

 

                                            Лятно настроение...

                                           И кестените пак са нацъфтели...
                                           събира лятото
                                           в очите ми сълзи...
                                           и тичат
                                           мислите ми полудели
                                           все назад...
                                           в отминалите дни..

                                           И пак момичета са полетели
                                           с цветни
                                           пеперудени крила,
                                           по нишки слънчеви
                                           до мен достига
                                           полъх чист
                                           от младостта...

                                           И пак порой от капки лято
                                           пречиства 
                                           сивите ми дни,
                                           a някой
                                           дяволито ми намигва
                                           с огън тих
                                           в момчешките очи.

                                           А кестените... как са нацъфтели...
                                           ухае нежно
                                           на любов...
                                           и нищо, че отново
                                           идва есен...
                                           искри в душите ни
                                           пак живият живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...