Дочуваш ли стъпките, тихия шум
на Времето дето край нас преминава?
Избягало някъде, с някой тайфун
капчици Обич за нас утаява.
Усещаш ли полъха, пръските морски
разхлаждащи нежно горящата кожа?
Минутни желания, помисли хорски –
под чадъра на сянка ще Ви разположа.
Почивайте бавно – и утре е ден!
Човек работи не само с ръцете.
Оставете и мъничко място за мен.
Любов засадете до някое цвете!
© Ангел Милев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
