Лято мое
Лято мое
Отлитат слънчевите дни, изнизват се;
лято мое, не, не си отивай!
А спомените отсега пронизват ме.
Мило лято, остани, не ме убивай!
Не харесвам зимата студена,
подтискаща и сиво-бяла.
С гореща кръв съм аз родена
и само с тебе, лято, бих живяла.
Лято мое, искам с тебе да отида,
да ме обливаш с водопади от лъчи.
Дори и другите сезони да не видя,
на мен ми стигаш само ти!
Остани при мене, лято екзотично,
виж, за тебе и морето ще тъгува!
Поне веднъж бъди за мене нетипично,
да знаеш, лято, как ми се лудува!
© Надя Уорендър All rights reserved.
