Лъчиста любов
Ще стана рано тази сутрин
и плевнята ни ще почистя.
Ще хапна джанки при Унуфри...
Така обичам те, лъчиста!
И после кравите доя си,
премитам бавничко антрето.
И само нямаме пегаси
да тичат с нас насред полето.
Но ако ходя до пазара
ще купя ти водица бистра
и после идвам на магаре.
Така обичам те, лъчиста!
Дори на покрив с керемиди
умът ми ти е подчинен.
Красива като черна мида,
не ме оставяй ти ерген!
А щом приключи маранята
и седнем с тебе на вечеря,
усещам, пàри ми чорбата
и тупка от любов сърцето.
И нощем щом до тебе легна,
умората във миг минава.
Така денят ни е пореден,
така обичам и тогава.
И утре пак ще стана рано,
жена до мен ще бъдеш чиста.
И ще докосна твойто рамо.
Обичам само теб, лъчиста.
© Йотор Амер All rights reserved.
Толкова ежедневна и едновременно космическа поезия има само той
