Apr 28, 2010, 9:03 PM

Лъжа

  Poetry
972 1 0

               На човека, който ме накара да повярвам, че лъжата е истина!

 

В живота ми се появи внезапно,
когато бях съвсем сама.
Усмихна се, ръката си протегна,
докосна ме...
и ме превърна във сълза.
Тогава беше мрак, но мойто слънце беше ти.
Дари ми хиляди надежди,
а после всички изгори.
А аз повярвах,
повярвах, че си мой,
че всичко лошо с теб приключи.
Но всъщност бе една лъжа,
чиято болка в мен заключи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фи Орцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...