Apr 28, 2010, 9:03 PM

Лъжа

  Poetry
965 1 0

               На човека, който ме накара да повярвам, че лъжата е истина!

 

В живота ми се появи внезапно,
когато бях съвсем сама.
Усмихна се, ръката си протегна,
докосна ме...
и ме превърна във сълза.
Тогава беше мрак, но мойто слънце беше ти.
Дари ми хиляди надежди,
а после всички изгори.
А аз повярвах,
повярвах, че си мой,
че всичко лошо с теб приключи.
Но всъщност бе една лъжа,
чиято болка в мен заключи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фи Орцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...