Ако някога се срещнем,
изгубили надежда за живот,
ще се познаем по сърцата,
трептящи дълго от любов.
Ще се познаем по очите,
дълго взирани напред.
Ще се излъжем за сълзите,
че не са от мъка, а за късмет.
Но вътрешно и двамата ще знаем -
спомените нямат срок на годност.
Никой няма да си признае,
пред любовта лъжите губят стойност.
© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
