Apr 14, 2007, 7:46 AM

Лъкатушат посоките ни

  Poetry
812 0 11

Лъкатушат посоките ни.
В пресечните си точки
се взривяват в изгревите,
и разпръскват светлина...
Душите ни витаят във вселената.
Побрали в себе си от миговете
зачатия на вечност... и тишината
ражда музиката на звездите.
Да бъдем по-добри, и нека
има светлина!
Ако посоките ни бяха само
хоризонтални прави,
не биха се пресекли никога.
Да бъдем себе си,
за да родим онази светлина,
която трепка във очите ни!
Послушай, чуваш ли мелодията
на звездите?... те пеят,
а музиката им прелива
в омаята на изгревите!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обичам те Веси! Сякаш винаги съм те познавала, така се чувствах вчера в твоята компания.Държа в ръцете си твоята книжка, която е чудесна! Още миналата пролет трябваше да се срешна с теб...
    Ти си прекрасна жена и приятелка!

  • Ти си..истинска
    Цяла вечер/след като се върнах/ се питах защо се видяхме толкова късно
  • Благодаря ви!
    Нека има светлина!
  • Мила,Поздрав и
  • ,,Да бъдем по-добри, и нека
    има светлина! ''
    Дори чух мелодията

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...