Любим да те наричам ли вече
Едно позвъняване на телефона
и знам какво да очаквам.
Далече си и компенсираш
за времето загубено в пространството.
Липсите ме съставят цялата,
не мога да дишам без тях.
А ти дошъл си и твърдиш -
присъствието ти може да ме избави.
Не вярвам в чудеса,
а в случайности съвсем,
ако искаш живота ми в щастие да превърнеш,
голяма изненада приготви.
Не съм живяла, колкото безсмъртен,
не съм видяла всичко на света,
но мога само да кажа колко
не искам да бъда наранена
от несигурни чувства
и с лъжи не храни ти душата ми!
С мръсни ръце не докосвай
сърцето ми,
на гордостта ми комплименти
недей ти да подаряваш.
Ами ако усещаше, когато
имам нужда от теб и се притичваше
щом съм в плен
и съм се оплела в нишките
на трагедиите си?
А ако те помоля да ме пазиш
най-вече от мен, би ли се заел?
Не искам от теб да ме водиш,
пътят ми е пределно ясен!
Раменете да се докосват,
топлината ти да усещам -
стой до мен,
ръката ми здраво хванал
и сигурен, че по пътя
няма да ме изоставиш.
Нямам нужда от временни
ласки и милувки,
воден само от самотата
да те има само наполовина.
© Слънчоглед All rights reserved.
Дълбоко!
