Dec 13, 2007, 10:11 PM

Любима

  Poetry » Love
803 0 9
От звезден прах ще изтъка воал!
Бяло злато лунна светлина
Изумруди тайнствено огряли
Черната безмерна длъбина
Алена зора над снежен връх
Милващ бриз със дъх на океан
Топъл порив на пустинен лъх
Екота на тътнещ ураган
С магията на чистата любов
И надежда в него ще вплета
Липсваш ми и знам че съм готов
Всеки миг на теб да посветя
Ангел мой мечта и благослов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...