Dec 25, 2010, 10:17 PM

Любима играчка

  Poetry » Other
1.4K 0 0

Ти подаде ми ръка,

когато любовта ме рани.

Често спомням си за това -

как си вярвахме аз и ти.


Тайните си ти разкрих -

твоите от другите скрих.

До гроб обещах да ги пазя

и приятелството ни вечно да запазя.


Минавах пред теб и откъсвах бодли,

след мен на чисто да минеш ти.

За теб откъсвах и цвете -

единствена беше в сърцето.


Беше една,

беше ми като сестра.

Но представа си нямах дори,

че говореше само лъжи.


Колко ли пъти си се присмивала

на моите добри дела.

Вечер спокойно си заспивала,

а аз поемах всяка вина.


Какво си искала от мене

не можах да разбера.

И играеше си през цялото време

на приятелка добра.


Слънцето и луната

бях готова да ти дам.

Все още ти чета писмата,

а ти моите дали пазиш - не знам.


Истинска ли е била

твоята усмивка всеки ден?

Бях ли за теб най-добра,

както ти за мен.


Любимата ти играчка бях, може би,

която стискаше силно в ръце.

Не знаеше ли, че ме боли,

защото не съм плюшено мече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...