Dec 25, 2010, 10:17 PM

Любима играчка

  Poetry » Other
1.4K 0 0

Ти подаде ми ръка,

когато любовта ме рани.

Често спомням си за това -

как си вярвахме аз и ти.


Тайните си ти разкрих -

твоите от другите скрих.

До гроб обещах да ги пазя

и приятелството ни вечно да запазя.


Минавах пред теб и откъсвах бодли,

след мен на чисто да минеш ти.

За теб откъсвах и цвете -

единствена беше в сърцето.


Беше една,

беше ми като сестра.

Но представа си нямах дори,

че говореше само лъжи.


Колко ли пъти си се присмивала

на моите добри дела.

Вечер спокойно си заспивала,

а аз поемах всяка вина.


Какво си искала от мене

не можах да разбера.

И играеше си през цялото време

на приятелка добра.


Слънцето и луната

бях готова да ти дам.

Все още ти чета писмата,

а ти моите дали пазиш - не знам.


Истинска ли е била

твоята усмивка всеки ден?

Бях ли за теб най-добра,

както ти за мен.


Любимата ти играчка бях, може би,

която стискаше силно в ръце.

Не знаеше ли, че ме боли,

защото не съм плюшено мече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...