Любими мой! Бъди ми Светлина!
Каква е тази обич, дето
гори душата ми без жал
и боса по ръба на острието
вървя напред и все натам,
където с риск да се погубя
криле разпервам да летя
и в страха си, че те губя
умирам на кошмарите в съня?
Каква е тази сила, дето
те кара да ми се отдаваш цял,
да пазиш любовта в сърцето,
да я превръщаш във олтар,
а аз пред него да немея,
замаяна от тази чистота
и искам с нея да се слея,
над нас да заблести звезда..?
Размиват се въпроси във всемира:
Какво, къде, защо и как,
но отговорите не намирам...
ала защо са ми, когато пак
над мен изгряваш седемцветна
обагрена от красота,
Дъга - пречистена, заветна.
Любими мой! Бъди ми Светлина!
© Росица Петрова All rights reserved.
