Любимият учител
Когато станах първи клас,
почти на шест години,
не знаех как да вляза в час
след детските градини.
Бях много палав първолак.
Аз никого не слушах.
С момичетата станах враг!
Дойдоха ми до гуша!
Аз пишех грешно, не четях,
и смятане не знаех.
Умирах си във час от смях!
За пакости мечтаех!
Така изкарах месец… два.
Разхождах се по тъча.
Изкарах първи срок едва!
Не исках да се уча!
Но ето че - през пролетта
се случи малко чудо:
В училище - дойде една
учителка по джудо!
Тя мигом погледа си спря
на моята прическа.
Попита ме: - Кога и как
съм имал спортна треска?
Дали не искам, всеки ден
на лост да се набирам.
Да стана малък Супермен,
и джудо да тренирам.
Аз без да мисля, казах да!
Харесах госпожата!
Поисках с хватки веднагА
да крача в махалата!
Така започнах - моя спорт.
С един Любим Учител!
Поподнах в истински отбор!
Тя бе ми вдъхновител!
За месец - с нея аз разбрах,
че трябва да се уча!
Че само с пот и със борба
в живота ще сполуча!
Юри
Йовев
Август
2020 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
