Отново виждам красотата на природата...
отново усетих, че съм жив.
Видях, че хората се смеят и се забавляват,
усетих как всичко се обърна с главата надолу
и това благодарение на нея...
Гласът й беше като песен,
косите й - буини и красиви като морето,
а усмивката и заслепяваше и слънцето.
Отвори ми очите за хубавите неща в живота,
накара ме да чувствам отново тази тръпка...
Сякаш се пренесох в друг свят, който няма тъга,
в свят от любов, красота, смях и сълзи от радост. ...