Jun 6, 2007, 11:21 AM

Любов

  Poetry
1.1K 0 2
Срещнах те,
харесах те,
сприятелихме се,
от приятелство - любов!

Омая ме с нещо необикновено,
плени моето сърце,
любовта ми
се превърна в обич!

Нещо става!
Сърцето ми прелива от любов.
Зова те всяка нощ.
Обичам те до болка!

Ти си небесен ангел,
паднал в нощта!
Ти си радост
в моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габи Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...