Nov 20, 2008, 8:04 PM

Любов

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Любовта е трепетът, който докосва душата ти.

Любовта е светлината в деня.

Покоят на сърцето докоснало утрото.

Светлината на пламъка,

отразил се в две очи.

 

Любовта е вярата, че тебе те има,

че твоите дни са красиви в мечти,

че устремено минаваш в годините

и няма мъка, няма лъжи.

 

Любовта е път на две пътеки събрани,

на две клонки от розов храст,

разцъфтели, аромата си дали

на този ден и днешния свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Велинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...