Mar 15, 2012, 6:59 PM

Любов

  Poetry » Love
882 0 1

Любов, ти всичко ми отне -

и смях, и сълзи, и сърце.

Аз мечтаех да се вкопча в теб,

да притихна в твоите ръце.

 

Любов - тръгвай си от мен,

не искам да се връщаш в моя ден.

Не съсипвай остатъка от мен,

душата ми освободи от твоя плен.

 

Любов, не позволявай за теб да копнея,

не те искам в моите мечти...

Пред теб цялата си мъка ще излея,

а ти нежността за други си спести...

 

Любов, недей ме лъга вече...

не вярвам, че можеш ти да си добра...

На мрак и болка сърцето ми обрече,

уморих се вече в таз борба...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Преди да напиша това,прочетох и част от преди публикуваните от Вас стихотворения.Първо,много се учудих,че толкова малко хора са ги чели,защото те го заслужават-Вие сте много талантлива!В това стихотворение отново го показвате!Има дребни технически проблеми,но кой ги няма,а Вие сте млада (ох,дори много!)и имате време да поработите върху теорията на литературата.А това е задължително!Поздравления!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...