Jan 8, 2010, 11:36 AM

Любов

  Poetry » Love
821 0 11

Любов - изтръпване и слабост,

любов - емоция без грим.

В живота си частица радост

дори за миг, неуловим!

Връхлиташ в сърцето уморено

нечакана, неканена, сама

и времето се втурва запъхтяно,

препуска с нова честота.

 

Пронизваш със стрели съдбовни,

как страдам, а не мога да умра,

дори спасение не търся

и сякаш друга съм сега:

ранима, слаба, заслепена,

протягаща към теб ръка

и гордата царица наранена

е просякиня в любовта...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...