8.01.2010 г., 11:36

Любов

825 0 11

Любов - изтръпване и слабост,

любов - емоция без грим.

В живота си частица радост

дори за миг, неуловим!

Връхлиташ в сърцето уморено

нечакана, неканена, сама

и времето се втурва запъхтяно,

препуска с нова честота.

 

Пронизваш със стрели съдбовни,

как страдам, а не мога да умра,

дори спасение не търся

и сякаш друга съм сега:

ранима, слаба, заслепена,

протягаща към теб ръка

и гордата царица наранена

е просякиня в любовта...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...