Като крехка стъкленица
пазя те в моите ръце.
Ще успея ли да те спася?
От забежки и лъжи.
Не знам, това ли е любовта.
Да те кара да подскачаш,
да държи те в плен и тръпка,
но да чувстваш, че си жив.
Днес заговори за раздяла.
За спасение от болка и тъга.
Но дали това ще ни спаси
от леден студ и самота?
© Аз All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
