Любов без цена
Една сълзичка промъква се тихомълком
в очите ми и мисълта преследва ме
така жестоко.
Защо трябва да съм влечение,
просто изкушение, от което, щом опитат,
си отиват.
Защо в играчка се превърнах и
защо сълзите размазват ми грима, но
не почистват срама в моята душа.
Намразих себе си чрез вас, а бях чиста.
И всичко за любовта, в която вярвах сляпо,
но открих, че е била заблуда до сега.
Обичах все аз и моята любов нямаше цена,
но отиде на вятъра, за вас бе детска игра.
Всичко бе напразно!
Да знаех поне да махна сърцето си
за онези моменти, когато сякаш пърхаше с крила.
Да знаех да го предпазя и един ден
с любов, без цена да го даря.
© Мария Георгиева All rights reserved.