Любов да го погали
Далече...
Небето е в сянка.
Звездите любовни са ярки.
Бреговете са пусти.
Чайките моля за пристан.
Умира утрото от твоето мълчание.
Нощта дойде с най-страшно признание.
Далече си.
Какво е пътят недовършен!?
По алеята на моята тъга
броди мъничката суета.
Извивките напомняха топола,
завоите чертаеха умора.
Далече си, сега!
Есенното слънце плаче
като скитащо сираче.
Душата ми към тебе пътя търси,
но рано е с дъгата да си ида.
Рано е...
очите ми да спрат да виждат
любов... в сърце от пепел.
Далече си...
Не спря! Да чуеш за последно,
че всичко в мен е твое
и аз отивам си със тебе.
Нощта - вълчица гладна,
свирепо вие, безпощадно.
Денят - орелът в полет,
мечтите хищно хваща.
Душата ми с поклони те изпраща!
Далече си,
но някой ден ще стигна.
Морето ще преплувам.
Небето ще пребродя.
Вятърът платната ще издува,
до теб ще стигна премаляла,
да приютиш любовта ми оцеляла.
Някой ден ще видиш -
Доверието, Вярата и Любовта
през всичко преминават,
но винаги искрицата остава.
Някой ден...
Сега съм жива!
Сърцето ми от обич днес прелива -
безмълвно, тихо в мрака
Любов да го погали чака.
© Радка Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Създаваме красоти в тъга , радост, болка , щастие .И въпреки всичко красота ! Багодаря на всички Вас , които сте с мен тук !
-
Благодаря Маги , както винаги точна и вярна на себе си !Харесвам твоите стихове много ! Поздрави !
-
"Доверието, Вярата и Любовта
през всичко преминават,
но винаги искрицата остава." - Силно!!!
Прекрасен стих, поздравявам те от сърце!
-
Много, много хубав стих, а финалът е изключителен.
Поздравления, Радка. -
Толкова е хубаво...!Много ми хареса.
...Любов да го погали чака...
Красота и нежност. с обич, Радка. -
Красива картина,изпълнена с надежда-
,,Доверието,Вярата и Любовта
през всичко преминават,
но винаги искрицата остава.''
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
