May 22, 2008, 4:30 PM

Любов - единствена

  Poetry » Love
1.4K 0 3

За тази любов ли чакаш -

още преди да я намериш, знаеш коя е.

Чуваш я в нощните мълнии

и поройни дъждове,

съзираш я в изгряващото слънце

и дъгата божествена.

Когато тихо се промъква и толкова бурно си тръгва

и която е нещо повече от усещане...

Тази любов, която е така истинска,

а се питаш дали е сън или реалност.

Тази любов, така мечтана,

докосваща те за миг и изчезваща,

като гаснеща светлина в мрака.

Онази любов - единствена,

към която безумно се стремиш

и все не можеш да я имаш.

Любовта - единствена,

която откриваш като една звезда,

грееща само за теб в нощното небе.

Звезда, чийто блясък е толкова силен,

прегърнеш ли я, обречен си да ослепееш.

В безсънни нощи просиш от Бога

чашата горчива, пълна с любов

да не те отмине...

Със жажда да я изпиеш,

със усмивка до дъно да я пресушиш-

с неугасваща възбуда,

без разкаяние, без тревога-

до смъртта да се отровиш.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звездно Небе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...