Любов и далечина

Запознахме се във лятото горещо,

влюбихме се бързо и спонтанно,

но сърцето ми разбра погрешно,

че всичко с теб ще е нормално.

Нормално бе, и бях щастлив,

със теб не спирах да се смея.

Със тебе чувствах се красив,

със тебе чувствах че живея.

Нормално бе, но всичко свърши!

Само седмица прекарах с теб.

И сякаш лятото привърши,

обгръщайки ме с черен лед.

Нормално бе, докато не замина,

раздялата бе тежка, нежелана.

Отиде си във твоята родина,

и ад в душата ми настана.

Сега дистанцията ме убива,

далеч от мен е твойта плът.

Любовта ни бавничко изстива

в хилядите километри път.

Сега останаха ми  спомени

със тях се будя и заспивам.

И алкохол не ще да ги прогони,

далечината нежно ме убива.