Любов и страх
Дали той знае,
че едно момиче тайно го желае.
Неговото име с усмивка тя изрича,
и безкрайно ще го обича.
Всяка нощ тя го сънува,
неговото лице с любов във въздуха рисува.
С нежни устни тя иска да го омае,
няма да го изостави
и любовта му няма да забрави.
Но дали той на чувствата й ще отвърне,
дали с любов ще я обгърне
и света за нея дали ще обърне...
Може би е по-добре
тя да се отдръпне
и обичта си голяма да скрие.
Може би е по-добре
тя в своя свят да се върне,
на любовта си гръб да обърне.
Тя много го обича,
живота си за него ще рискува,
без да се страхува.
Объркана е тя,
вечно живяла е в самота
и блян за нея беше любовта.
И пак се пита - на него да се отдаде,
или себе си да предаде...
От щастието тя се страхува,
но с цялото си същество
тя безумно го обича...
Може би е по-добре
тя за всичко да забрави
и в самота да остане...
че едно момиче тайно го желае.
Неговото име с усмивка тя изрича,
и безкрайно ще го обича.
Всяка нощ тя го сънува,
неговото лице с любов във въздуха рисува.
С нежни устни тя иска да го омае,
няма да го изостави
и любовта му няма да забрави.
Но дали той на чувствата й ще отвърне,
дали с любов ще я обгърне
и света за нея дали ще обърне...
Може би е по-добре
тя да се отдръпне
и обичта си голяма да скрие.
Може би е по-добре
тя в своя свят да се върне,
на любовта си гръб да обърне.
Тя много го обича,
живота си за него ще рискува,
без да се страхува.
Объркана е тя,
вечно живяла е в самота
и блян за нея беше любовта.
И пак се пита - на него да се отдаде,
или себе си да предаде...
От щастието тя се страхува,
но с цялото си същество
тя безумно го обича...
Може би е по-добре
тя за всичко да забрави
и в самота да остане...
© Анита РаНгелОва All rights reserved.
