Сърцето ми, студено като камък,
затворено бе в строг затвор,
но ти с красивата усмивка
на душевният ми мрак даде отпор.
Накара ме отново да се влюбя,
поведе ме по цветната пътека -
към свят на обич, щастие и радост,
където диша по-леко човека.
И там, под веселото слънце,
в гърдите си усетих топлина.
Усмихнато лицето засия ми,
огрян от обич бях сред светлина.
© Валентин Добрев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
