Сърцето ми, студено като камък,
затворено бе в строг затвор,
но ти с красивата усмивка
на душевният ми мрак даде отпор.
Накара ме отново да се влюбя,
поведе ме по цветната пътека -
към свят на обич, щастие и радост,
където диша по-леко човека.
И там, под веселото слънце,
в гърдите си усетих топлина.
Усмихнато лицето засия ми,
огрян от обич бях сред светлина.
© Валентин Добрев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
