Сърцето ми, студено като камък,
затворено бе в строг затвор,
но ти с красивата усмивка
на душевният ми мрак даде отпор.
Накара ме отново да се влюбя,
поведе ме по цветната пътека -
към свят на обич, щастие и радост,
където диша по-леко човека.
И там, под веселото слънце,
в гърдите си усетих топлина.
Усмихнато лицето засия ми,
огрян от обич бях сред светлина.
© Валентин Добрев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
