Спотайва се една душа в мрака...
Успокоена, притихнала и уморена.
С тъмнината утихва и тъгата.
Крепи я вярата в утрешния ден,
крепи я чувството, че слънчевата ласка
е за теб, за мен...
Крепи я вярата в божията сила
и във вярата, за да не я газят като тревата.
Спотайва се една душа в мрака
и пази любовта, и радостта към светлината,
към всичко живо, импулсивно и красиво.
Спотайва се една душа в тъмнината
и нежно нашепва без глас: "Ти за мен си любовта и тъгата"