Любов ли е?
Любов е.
Щом сутрин слънцето изгрее
и ме погали нежно със лъчи,
и аз без теб не искам да живея,
и оставам със затворени очи.
Сън е.
Усещам първо твоя аромат,
а после и дъха ти по врата ми.
Устните ти тихо ми шептят
незабравими, страстни думи.
Реалност е.
В прегръдките ти съм пленена,
но аз не искам свойта свобода.
От болка и страдание ще стена,
но от тебе няма да се отделя.
Мечта е.
Когато погледите ни се срещнат,
във твоя искам аз да прочета,
че няма чувствата ти да изчезнат,
че обичаш ме до края на света.
Любов не е.
Да искам вечер бързо да заспя
и от мечтите сънища да се родят.
Със тях да бягам от реалността,
докато илюзиите ме не подлудят.
© Анна Томова All rights reserved.
тя самата говори и сякаш придава ритъм на мисълта на лирическия герой ,което създава по-добро усещане за самия читател
