Любов ли e? Това ли е чувството,
което замайва, обърква, изпълва, убива?
Това ли е на хората нужното,
което от нищото, чак до небе ги издига?
Затова ли готов си да бягаш,
а после пак при нея да се връщаш?
Когато тъжен си багажа стягаш,
а щом повика те, с надежда се обръщаш...
Наивно, глупаво, заблудено сърце...
защо след всичко случило се още вярваш?!
Надяваш се за мъничко... поне...
че някога на някого ще трябваш...!
© Александрина Крушкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
