В ръцете на чужди мъже
прокрадва се твое докосване;
разделят ни хиляди светове,
за нова любов май готови сме.
На отсрещния бряг на реката
виждам те теб, и – опасно е;
нещо загнива в душата,
рана от тебе е, но любов ли е?
Краката отказват да тичат,
въздух наоколо няма.
Спасение едничко намирам
дълбоко, дълбоко в океана.
А в ръцете на чужди мъже
не откривам ни теб, ни себе си;
разделят ни хиляди светове –
моят е пълен със белези.
© Ника All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
