Jan 11, 2009, 8:49 PM

Любов ли? Тя не съществува!

  Poetry » Other
2.2K 0 12

Любов ли? Тя не съществува!

Не  е ли,тя илюзия, на която човек е свикнал да робува.

Измама, в която всеки се преструва,

че може да обича, чак докато свят светува.

 

Но, когато дойде някой с теб да се сбогува,

ти плачеш, проклинаш и тъгуваш,

без да подозираш, че всички от теб изплакани сълзи

са заради чувство, изтъкано само от лъжи.

 

Затова вдигаш глава и напред продължаваш,

любовта става някак чужда, почваш да я забравяш,

за това, че вече не вярваш в нея, всеки ще те критикува,

но пък ти се обърни и с усмивка им кажи:

"Любов ли? Тя не съществува."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сираков Мирослав All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мнооого готино,но все пак-ЛЮБОВ ИМА Мирка!!!И ти го знаеш!Защото,това което те е вдъхновило да напишеш този прекрасен стих е ЛЮБОВ!Но разбира се има и своите тъмни страни,а ти си отразил една от тях-БРАВО!!!!
  • Харесва ми рамката, в която си поставил стиховете, придава им завършеност, но мисля, че не е вярно това, което си написал. Човек в днешни дни се нуждае от всичко друго, но не и от песимизъм.
  • и на мен ми хареса... радвай се, че това, което пишеш е дискутирано, по-добре е отколкото просто да се подминава
  • Даа и на мене ми харесва... без значение дали има любов или не дали е перфектно литературно издържано и т.н. Искрено е , хубаво е ,от сърцето му е...Това е наи-важното... Браво
  • Има я, но не се цени. Присъединявам се към това да няма толкова "хапливи" коментари, защото наистина всеки един от нас вижда и описва нещата по свой си начин. 6 от мен

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...