Любов необяснима
Кради, изпивай моята кръв до капка.
Кради от мислите и моите мечти.
Ограби ме, докато съм още малка,
беззащитна и неопитна почти.
Вземи сълзите ми, нещастието също,
от тялото ми шепа плът вземи.
Кичур от косата ми откъсвай
всеки път, когато ме кориш.
От ударите бясни на живота
нямах сили да порасна аз.
Закри ме с нежно було самотата
и сложи край на всичко между нас.
Непожалена и непотърсена от никой.
Дори от непреклонната съдба.
Откъсна ме зелена и невръстна.
Подари ме ти, живот, на любовта.
Не опознах ни твоите прегръдки,
нито твоите целувки в нощта.
И знам, никой не се връща,
ако е на метър под пръстта.
Но знам, че някъде те има,
търсила си ме преди,
да се запознаеш с мен, любов необяснима,
но никога не срещна ме, УВИ...
© Анелия Овчарова All rights reserved.
