Любов неосъществима
Тръгна си, любов, от мен отдавна.
Тръгна си тихо и остави рана.
Никога, любов, не бе щастлива.
Сега, когато си, обаче си неосъществима.
Прекрачи бавно прага на сърцето ми,
но забрави, че остави празни ръцете ми.
Бях на всичко за тебе способна,
въпреки че още ми носиш мъка злокобна.
Стичат се сълзи кристални по лицето.
Много от теб са белезите по сърцето.
Кажи, любов, защо си толкова зла?
Защо толкова измамна си била?
Сега, когато едни чувства ме правят щастлива.
Ти ми повтаряш, любов, че си неосъществима.
© Лилия All rights reserved.
