Jul 22, 2011, 6:48 PM

Любов несподелена

  Poetry
944 0 1

За тебе си мечтаело момчето,

а свирело и пеело в гаража.

Сърцето му било тъй клето,

а да пеело пред тебе - нямало куража.


И всяка вечер със перцето

галел нежно струните на своята китара,

представял си, че гали ти лицето,

душата слагал на кантара.


Последната му песен бе на тебе посветена,

преди живота си да прекрати, 

сега душата му ранена знае

от любов несподелена колко много боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бездарна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...