Любов невъзможна оставаш си ти,

която до дъно изгаря мойта душа.

Любов, облята в безбройни сълзи,

пропита с мрак и много тъга.

Ти, любов невъзможна, сега

защо всели се в мойто сърце.

Болка за мен си  остава любовта,

която всичко в живота ми взе.

На самотата сестра си, любов наранена,

а на тъгата близначка, нали.

Защо не бъдеш любов споделена,

а невъзможна оставаш си ти.

Любов невъзможна, защо в мен гориш,

как ли плени сърцето в мен.

Защо от теб толкова силно боли

и оставяш след себе си прах изгорен.