Jul 22, 2016, 10:25 PM

Любов омайна

  Poetry
894 0 1

Не затваряй очите си за мен,

не ме лишавай от своя плен.

Не наранявай сърцето туптящо,

от твоята любов прекрасна.

 

Не оставяй птичето самичко,

без своето  другарче обичливо.

Недей ме изоставя, запомни го -

аз винаги ще те обичам мило!

 

При мисълта,че можех аз дa те загубя,

разпадна се сърцето ми кристално.

И моля те аз, мила, помогни,

да го залепя с твоята любов омайна.

 

Очите просълзяват се в мига,

спомняйки си всичко досега.

А душата ми, в бездънна яма,

пропада, щом до мен те няма.

 

Моля, скъпа, помогни ми,

да не падна в тази яма,

а да летя над земен рай,

със теб любов омайна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Николов All rights reserved.

Едно от първите ми стихотворения.Надявам се да ви хареса. :)

Comments

Comments

  • За мен е прекрасно, толкова чисто и искрено, красиво..., браво!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...