Oct 30, 2005, 9:07 PM

Любов от пръв поглед

  Poetry
979 0 2

Когато зърнах твоето лице
погледнах в твоите очи,
сред тъмното небе
те светят като две звезди.

И ти погледна подир мен,
за миг сърцето ми се спря,
почувствах нещо аз към теб,
дали това е любовта?

И мислех дълго след това
какво сърцето ми обсеби?
И питам се сега
защо не мога да съм с тебе?

И пак тъгата ме обзе,
изпълни моята душа,
разкъса моето сърце
почерни моята съдба

И моля те сега
при мене ти ела
да излекуваш моята тъга
и любовта си да ти подаря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анонимен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...