Feb 1, 2013, 10:51 AM

Любов по залез

  Poetry » Love
791 0 3

В любов и ревност

мùна младостта ми.

Сега остана

само любовта ми.

 

Любов без думи -

за душата само,

подпряна в старост

на другарско рамо.

 

Любов в очите,

уморени вече.

Любов в сърцето,

стигаща далече.

 

Любов с милувка,

станала на навик.

Любов по залез

в слънчевия заник.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, Момичета!Трогнат съм от хубавите думи.Бъдете здрави
    и лек уикенд!
    Привет от мен!
  • Любов с милувка,
    станала на навик.
    Любов по залез
    в слънчевия заник.

    Красота!
  • Като слънчевия залез-топло, нежно, мъдро!...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...