ЛЮБОВ ПОД ВЪРБИТЕ
(Dragostea din tei)
Ръжта узряла пак се залюлява
и стъпките нетърпеливи я разсичат.
Едно момче през нивите припява,
а ...аз раздавам се, жадувам и обичам.
Вие, момчетата, сте светло ято,
/макар да чувам, лоши сте били/
със длани галещи, с дъжда от лятото
и в новата ми пролет – свят от дъги.
И топла, бяла съм, не съжалявам...
и ...чакам любовта си под върбите.
Защо ли още тук се споменавам,
а ...щастието идва без да ме попита...
06.11.2006
© Мери Попинз All rights reserved.
