Любов, погребана преди да се роди...
Един единствен ден,
оцветен с цветовете на дъгата.
Една единствена нощ,
приела светлината на луната.
Едни очи,
блестящи като юлски звезди.
Едно сърце,
събрало топлината на земята.
Една любов,
погребана преди да се роди...
Живеят спомените в мен,
грижливо в душата надиплени.
И макар че този ден,
не би могло да се повтори
и моята врата
ти никога не ще отвориш,
пак ще грее слънцето за мен,
както за всички други хора!
Пак ще свети златната луна
и със звездите ще се гони!
Ще ме гали морският бриз
и в морските палави вълни,
твоите очи ще се усмихват.
А покаже ли луната своя лик,
вятър топъл, света обиколил,
ще ме прегръща нежно, до зори,
както в онази единствена нощ,
... нежно ме прегръщаше ти...
© Пепа Деличева All rights reserved.
