Любов пулсира в ритъм на соната

(Сонетен венец)

**** 1 ****

Бих искала да бъда пеперуда.

Омайваща на фона на дъгата.

Защо не си представям да съм друга?

Разковничето крие се в сърцата!

 

Дали с крилце да милвам твоя буза?

Или да спя спокойно на гърдата. 

Дано не си безчувствена медуза.

Свободно носеща се сред водата.

 

Аз вярвам в светлината на душата.

Привличаща подобно магнит с метал.

Мечти се сбъдват в слънчевото време. 

 

Любов пулсира в ритъм на соната.

Чрез нея светът до днес е оцелял. 

Литвам! Не трябва само да се дреме! 

 

**** 2 ****

Литвам! Не трябва само да се дреме!

Пленяваш тихо с трептяща красота. 

От цвете всеки може да те вземе. 

Пеперудите улавят ги с ръка. 

 

Понякога се чудим що за племе

мечти загробва с един замах, така. 

Жестоко е да сеем лошо семе

чрез действията на някаква свиня. 

 

Душите ни са врящ казан подклаждан. 

С годините омекват, то се знае. 

Красотата с мехлем ще ни лекува. 

 

Духът чрез щастие ще е завладян. 

Мимолетно светът ще ни касае. 

Живеем кратко, никой не векува!

 

**** 3 ****

Живеем кратко, никой не векува!

Забравяме житейските закони. 

Отлита времето и се кукува

забързани по пътя, сълзи рони. 

 

Пропускаме лета и се зимува

проспивайки кат мечи сън в бърлоги. 

Погледни! Нека сърцето диктува

и живеем по законите Божи! 

 

В ръцете хванали живота яко

някои не пускат го и с кръв по тях. 

Кому е нужно петно с' страшно бреме? 

 

Нима не трябва да са с цвят на мляко? 

Препускайки, то нека е с весел смях! 

Дали ни трябва във живота стреме?

 

**** 4 ****

Дали ни трябва във живота стреме?

Да ни придържа удобно на седло

и не е допълнителното бреме, 

в което ляга краче като в легло?

 

С черпак всеки иска гозба да гребе - 

богатства и разкош, пълничко ведро. 

Да лети високо в нашето небе. 

Да е седнал във удобничко кресло. 

 

Просторът ни привлича със свобода,

където няма мисли за благина. 

Летейки нека любов съществува. 

 

Нека плува над нас облак с доброта

и липсват хора с душевна празнина. 

Аз летя и съм малка молекула.

 

**** 5 ****

Аз летя и съм малка молекула.

Радвам се на всяко цвете, храст, дърво. 

Тичала съм край вила Вилекула, 

нявга в детството, ти помниш ли с кого? 

 

Възпитана съм да не съм акула. 

Да браня рибки в своето лоно. 

Като Рапунцел не живея в кула, 

гледам на всеки да правя най-добро. 

 

От какавида се прераждам, скъпи. 

Любовта ме сгрява всеки ден и час. 

Крилца коприна даваш, мило либе. 

 

Не искам тъжно да горя в разлъки. 

Да литнем заедно, а ти с кон Пегас. 

Небето пърха чрез моите криле.

 

**** 6 ****

Небето пърха чрез моите криле.

Сърцето тупка вече очестено. 

Разтваря двери пред моето лице. 

Пътека стели се най - божествено. 

 

Любовта не е на думи тя клише. 

Като дете с чувства е облечено. 

Не се улавя с кепче или шише. 

Дава сила, какво по-естествено?

 

Очите като въглени сияят. 

Горят с факел на небесната дъга. 

Разлиства цвете от добрата дума. 

 

Косите ни на лилиум ухаят. 

Пулсира любовта в моята снага. 

Препускаш ти на кон хвъркат по друма.

 

**** 7 ****

Препускаш ти на кон хвъркат по друма.

Летежът е високо в небесата.

С осанка си на пъргавата пума. 

Като в приказка си на чудесата!

 

От вятъра се гъна като гума. 

Едва успявам с тласък на крилата. 

Любовта дава сила до полуда. 

Носят се сред небесен пух сърцата. 

 

Бих искала да съм като Петрарка. 

Като Шекспир перото да владея.

Да покорявам със рими върхове. 

 

Да ти опиша любовта си жарка, 

уви, до толкова не го умея.

Любовта увлича в своя бяг, зове.

 

**** 8 ****

Любовта увлича в своя бяг, зове.

Донася радост, незабравими дни. 

Трябва да се опази, а не краде, 

за да ни е леко в моменти трудни. 

 

Щастието много трудно се преде.

Като паяжина е с тънки нишки. 

Всеки трябва напълно да се отдаде. 

Никой не обича есенни слани! 

 

Облакът тъми в мигове почуда. 

Сърцето блести, кога е поглед чист. 

От паяжината съм запленена. 

 

Подмамва паяк сладка пеперуда. 

Росата свежа кани от розов лист. 

Разтваря пъпка роза дамасцена.

 

**** 9 ****

Разтваря пъпка роза дамасцена.

Природата се радва с нас в унисон. 

Аз се чувствам отново сътворена. 

Водопадът пее любовен шансон.  

 

Под водна свежест, ела в тази жега. 

Да ни разхлади телата, мой бонбон. 

Усмивката ти ми е подарена. 

За което скъпи, правя ти поклон. 

 

Дали на вятъра ще устоиме? 

Или ще се пръснем по света сега? 

Любовта ни е с красота на дюни. 

 

Чрез тях се носим на пясъчни криле. 

Любовни кули градиме по брега. 

Морето крие пясъчни гравюри. 

 

**** 10 ****

Морето крие пясъчни гравюри. 

Поглъща символа на любовта ни. 

Предлага кратки морски авантюри. 

Със прилива изпитва похотта ни. 

 

Вълните скачат с' зъби на акули. 

Отмъкват радоста в тъмните води.

Защо животът прави ни фрактури? 

От счупеното в сърцето ни боли! 

 

Тъжна е Луната. Не осветява. 

Скрила е дълбоко бялото платно. 

Смрачава се. Пристъпя нощ потайно. 

 

Да свири прибоя се осмелява. 

Гальовен глас запява най- внезапно. 

Сирена пее песен най-омайно. 

 

**** 11 ****

Сирена пее песен най-омайно. 

Ухае на любовно биле в нощта.

С лира свириш като Орфей безкрайно. 

Спасяваш се от нимфен плен в любовта. 

 

Да се подлъжеш е съвсем банално. 

Май в' всеки има премного суета. 

Осъзнаеш ли се, не е фатално. 

Става, ако си до истинска жена. 

 

Жената може да вълнува силно. 

Знае как да задържи сърце с ръце. 

Природата е звучно вдъхновена. 

 

Помага с плен да изненада стилно. 

Нощта прощава на влюбени мъже. 

Лятно вселената е упоена. 

 

**** 12 ****

Лятно вселената е упоена. 

Щурците свирят със своя клавесин. 

Земята с жарава е наслоена. 

Чучулига пее свой акорд любим. 

 

В летен концерт на Бах съм потопена

и сякаш не вземала съм кофеин. 

От музиката лягам вдъхновена, 

но неусетно в дрямка със теб летим. 

 

Звездите свирят най-искания химн. 

От някъде се чува църковен звън.

В небето дневно трепет ме събуди.

 

Събудих се проспала цяла сутрин. 

Сънувала бях най - хубавия сън.

Под жарките лъчи на месец юли.

 

**** 13 ****

Под жарките лъчи на месец юли

разхождах се в борова гора една.

От някъде ушите ми са чули, 

че там е чудна, приказка с красота.

 

Дори и вятър нежно да ме брули,

ухае сладко сред горските цветя.

Обаче липсваха ми твойте думи

галещи с прегръдка моята снага.

 

Очи прегръщат върховете снажни.

Душата е сокол в синкавата шир.

Да те жадувам страстно е подвластно.

 

На сцена са решенията важни.

Релаксът внася ред в' вътрешния мир.

Ела при мен, обичам те безкрайно!

 

**** 14 ****

Ела при мен, обичам те безкрайно!

Готова съм да сбъдна миражен сън. 

Съдбата внася плана уникално. 

Към теб не съм безчувствена като пън. 

 

Познанството ни стана най- случайно

под свода на ярките звезди отвън. 

Влюбих се след поздрава в теб реално. 

По на питие в чаша с кристален звън. 

 

Отдавна ти въпроса ми зададе. 

Със ясни чувства, най-искрени към мен.

Готова съм с отговор към теб сега. 

 

След срещата на мене се отдаде. 

Попадна в клопката на магичен плен. 

Щастлива съм да ти кажа смело "Да". 

 

**** МАГИСТРАЛ ****

Бих искала да бъда пеперуда.

Литвам! Не трябва само да се дреме!

Живеем кратко, никой не векува!

Дали ни трябва във живота стреме?

 

Аз летя и съм малка молекула. 

Небето пърха чрез моите криле.

Препускаш ти на кон хвъркат по друма.

Любовта увлича в своя бяг, зове.

 

Разтваря пъпка роза дамасцена.

Морето крие пясъчни гравюри. 

Сирена пее песен най-омайно. 

 

Лятно вселената е упоена. 

Под жарките лъчи на месец юли

ела при мен, обичам те безкрайно!

***#***

 

03.02.2024