Звездите гаснат в тъмнината,
като свещи умиращи в нощта.
Мъгла стеле се на земята
и скрива нейде любовта.
И питам се сега дали
в живота все така се получава?
Обичаш ли - получаваш сълзи,
съдбата винаги те наранява!
И как да се усмихвам, кажете,
когато сломено е моето сърце?
Дали са виновни мъжете
или аз съм наивно дете?
***
Любов ще търся споделена
в мъглата студена и сива.
Все някъде - във цялата вселена
ще се почувствам и аз щастлива.
© Насето All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Никога не губи вяра и надежда!