Звездите гаснат в тъмнината,
като свещи умиращи в нощта.
Мъгла стеле се на земята
и скрива нейде любовта.
И питам се сега дали
в живота все така се получава?
Обичаш ли - получаваш сълзи,
съдбата винаги те наранява!
И как да се усмихвам, кажете,
когато сломено е моето сърце?
Дали са виновни мъжете
или аз съм наивно дете?
***
Любов ще търся споделена
в мъглата студена и сива.
Все някъде - във цялата вселена
ще се почувствам и аз щастлива.
© Насето All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Никога не губи вяра и надежда!