Звездите гаснат в тъмнината,
като свещи умиращи в нощта.
Мъгла стеле се на земята
и скрива нейде любовта.
И питам се сега дали
в живота все така се получава?
Обичаш ли - получаваш сълзи,
съдбата винаги те наранява!
И как да се усмихвам, кажете,
когато сломено е моето сърце?
Дали са виновни мъжете
или аз съм наивно дете?
***
Любов ще търся споделена
в мъглата студена и сива.
Все някъде - във цялата вселена
ще се почувствам и аз щастлива.
© Насето All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Никога не губи вяра и надежда!