Звездите гаснат в тъмнината,
като свещи умиращи в нощта.
Мъгла стеле се на земята
и скрива нейде любовта.
И питам се сега дали
в живота все така се получава?
Обичаш ли - получаваш сълзи,
съдбата винаги те наранява!
И как да се усмихвам, кажете,
когато сломено е моето сърце?
Дали са виновни мъжете
или аз съм наивно дете?
***
Любов ще търся споделена
в мъглата студена и сива.
Все някъде - във цялата вселена
ще се почувствам и аз щастлива.
© Насето Всички права запазени